Легенда за един живот

Покойният писател Карл Амадеус Франк се е превърнал в легенда със своя безупречен живот. За да се поддържа това мнение се грижат както съпругата му Леоноре, така и издателят му Бюрщайн. По пътя на писателя като творец е тръгнал и неговият син Фридрих, на когото обаче примерът на бащата и сравнението с него много му тежи. Когато за пръв път пред публика в благотворителна акция ще бъде представен първият опит на Фридрих като поет, очакванията са големи. Точно в този момент обаче се появява жената, с която писателят е живял в своята младост. Това предизвиква допълнително изключително вълнение, защото може легендата да бъде разклатена.
“Леоноре: Аз изградих неговия живот, както той би желал да го е живял. Аз самата живях за това, неговата нация да го види такъв, какъвто той е бил дълбоко в себе си независимо от всичко. И при Карл Амадеус Франк хората да мислят за една велика и рядка чистота и изкуството му да живее. Аз отговарям за това и от него няма да се откажа. Този чист образ аз искам да запазя за света до последния си дъх.”
Из книгата

“Това произведение би било разбрано напълно погрешно като смисъл и намерение, ако се предположи, че е някаква ключова пиеса и се отнася до отделни лица или събития от близкото минало. Ако за невидимата фигура на твореца са послужили като пример биографични елементи от живота на Фридрих Хебел, Рихард Вагнер и Достоевски, тук характерите и събитията са развити напълно свободно. Една единствена сцена от първо действие е леко повлияна от трагедията на Жорж Дюамер В сянката на статуите, инак никъде близката действителност не е използвана като образец или отношение.”
Стефан Цвайг