Държавното устройство на България

Настоящото издание е четвъртата книга от поредицата “Българско юридическо наследство” на “Нов български университет”. Целта на поредицата е да публикува трудове на видни български юристи, които са оказали влияние върху развитието на българската и световната наука за правото.

“Монографията “Държавното устройство на България” ни предоставя информация и анализ за основните институти в конституционното право, разгледани, от една страна, като развитие на световната и европейската мисъл, а от друга – като българска конституционна теория и практика. Прави впечатление изключителната ерудиция на автора, познаването на основните трудове в тази област, цитиранията на няколко езика – латински, немски, английски, френски. Александър Гиргинов не се притеснява да влиза в спор с някои от най-големите европейски и български имена в областта на конституционното право, но го прави по един елегантен начин, развивайки техните постановки и давайки своите виждания. Обстоятелството, че авторът има и политически опит като народен представител, обогатява произведението му с примери от парламентарната практика. Изчерпателно са посочени и нормативните актове, отнасящи се до всяка една от темите, разгледани в монографията.
…

Споровете за формата на държавно управление на България не стихват и до ден днешен. Добре е тези, които влизат в подобни дебати, да проучат предимствата и недостатъците на различните форми на държавно управление и да познават позициите на едни от най-светлите умове на страната ни. От думите на Александър Гиргинов и днес могат да се извадят поуки. Според него “България е и трябва да бъде парламентарна държава от гледище на политическата необходимост, щото парламентът, като представител на най-висшия суверенен държавен орган – народа, да има надмощие в управлението на страната. Само по тоя начин може, съобразно духа на конституцията и основния характер на държавното ни устройство, да се запази единството и хармонията в живота на държавата”.”
проф. д-р Екатерина Михайлова

Aлександър Гиргинов е роден на 29 април 1879 г. във Велико Търново. Учи право и защитава докторска степен в Лайпциг. След завършването си работи като адвокат в България. Виден политик и общественик, той е един от ръководителите на Демократическата партия. В периода 1908-1944 г. Гиргинов е народен представител в девет парламента и министър в пет правителства. През 1945 г., заради участието си в кабинета на Константин Муравиев (2-9 септември 1944 г.), е осъден от т. нар. Народен съд на една година лишаване от свобода и на една година лишаване от граждански права (присъдата е отменена с решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд на Република България). През 1947 г. със заповед на МВР Гиргинов е изселен заедно със семейството си от София и въдворен на принудително местожителство в Разград, а по-късно и в Дулово. Обект е на постоянно наблюдение от органите на Държавна сигурност. През 1952 е изпратен за седем години в лагера “Белене”, където умира година по-късно.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Александър Гиргинов и неговият труд “Държавното устройство на България”
Бележки на редактора
Държавното устройство на България
Предговор
Конституцията и държавният суверенитет

• История на българската конституция
  • Конституцията от 16 април 1879 г
  • Борбите в I и II Обикновено народно събрание
  • Суспендиране и възстановяване на Търновската конституция
  • Конституционните изменения от 15 май 1893 г. и от 11 юли 1911 г
• Суверенитет
  • Общи тенденции
    • България като княжество: борба за суверенитет
  • Доктрината
  • Произход на българската държава
  • Независима учредителна власт
  • Ограниченията по Берлинския договор
  • Другите държавноправни и публичноадминистративни ограничения по Берлинския договор
  • Право на договаряне, на представителство, на война и мир
  • Обявяването на независимостта
  • България като царство
  • Държавният суверенитет след договора за мир от 1919 г.
    • Договорни клаузи
    • Институти и учреждения против държавния суверенитет на България
    • Резултатът

Власт, функции и органи на държавата

• Проява на държавната власт
  • Конституцията като основен закон
  • Една и неделима държавна власт
  • Държавните функции
  • Държавните органи
    • Основни (непосредствени) органи
    • Органи от втора степен
• Органи на народовластие
  • Народът
  • Народното представителство
  • Избиране на народното представителство
    • Условия за право на глас (активно изборно право) и за избираемост (пасивно изборно право)
    • Избирателни секции и бюра
    • Избирателни колегии и кандидатски листи
    • Гласоподаването
    • Преброяване на гласовете и провъзгласяване на избраните
• Великото народно събрание
  • Състав
  • Компетенция и законодателна инициатива
  • Свикване, откриване и закриване
  • Разисквания и решения
• Обикновеното народно събрание
  • Състав и мандат на Народното събрание
  • Условията, при които Народното събрание работи
  • Вътрешен ред на Народното събрание
  • Значението на вътрешния ред
  • Конституиране
  • Публичност, кворум, разисквания, гласоподаване и дневници на Народното събрание
  • Неприкосновеност на народните представители
  • Компетенция на Обикновеното народно събрание
  • Обща характеристика
  • Законодателство
  • Одобрение
  • Съгласие и разрешение
  • Самостойни решения
  • Парламентарен контрол
• Държавният глава
  • Обща характеристика
  • Лични права на царя
  • Управителни права на царя
  • Отделните управителни права
  • Престолонаследие и династия
  • Регентство, настойничество и наместничество
• Министерският съвет и неговите членове
  • Същност и организация
  • Назначение и уволнение на министрите
  • Контрасигнатура и компетенция
  • Министерската отговорност
  • Същност и видове министерска отговорност
  • Конституционната отговорност
  • Пред царя
  • Пред Народното събрание
  • Политическо-парламентарната отговорност
  • Конституционно-углавната отговорност
  • Процедурата по съденето на министрите
  • Обект на конституционно-углавната отговорност
  • Престъпление и наказание на министрите
  • Исторически данни за обекта на министерската отговорност
  • Министерските престъпления по конституцията
  • Обикновената отговорност на министрите

Учреждения на държавата

• Държавната служба
  • Същност и система на държавните учреждения и служители
• Централно управление
  • Министерският съвет като учреждение
  • Държавноправното положение на министерствата
  • Отделните министерства и техните подведомствени учреждения
  • Министерството на външните работи и изповеданията
  • Министерството на народното просвещение
  • Министерството на войната
  • Министерството на железниците, пощите и телеграфите
  • Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството
  • Министерството на търговията, промишлеността и труда
  • Министерството на земеделието и държавните имоти
  • Министерството на правосъдието
  • Министерството на финансите
  • Министерството на вътрешните работи и народното здраве
• Самостоятелни правителствени учреждения
  • Върховната сметна палата
  • Управление на държавните и на гарантираните от държавата дългове
  • Българската народна банка
  • Българската земеделска банка
  • Българската централна кооперативна банка
  • Главната дирекция на статистиката
  • Университетът
• Съдебни учреждения
  • Положението им в държавата и тяхната класификация
  • Обикновените съдилища
  • Общите съдилища
  • Специални съдилища
  • Несъдебни (административни) учреждения със съдебни функции
    • Административно правосъдие
  • Принципиално
    • Действащата у нас система
  • Заченки в миналото
  • Административното правосъдие при обикновените съдилища
  • Върховният административен съд
  • Съд за пререкания
• Децентрализация и самоуправление
  • Форми на местно управление
  • Същност на самоуправлението
  • Държава и самоуправление
  • Действащата у нас система
• Самоуправление на общините
  • Насока и цел
  • Общината като административна единица и юридическа личност на публичното право
  • Общинската избирателна колегия
  • Общинският съвет
  • Кметът и неговите помощници
    • Дейност и автономия на общините
  • Общинските служби
  • Автономията на общините
  • Училищната община
• Самоуправление на окръга
  • Общи тенденции на окръжното самоуправление
  • Окръжният съвет
  • Компетенция на окръжния съвет
  • Окръжната постоянна комисия
  • Държавен контрол и опекунство над окръга
  • Съсловни самоуправителни тела
• Екзархията
  • Положението ѝ в държавата
  • Св. синод
  • Eкзархът
  • Екзархийският съвет
  • Митрополии, духовни епархийски съвети и църковни настоятелства
  • Църквата и държавата

Форма на държавното управление

• Монархия или република?
  • Същност на въпроса
  • История и теория
  • Държавното управление на България
• Режим на народовластие
  • Държава с народен суверенитет
    • Демокрация с парламентарно управление
  • Конституционализъм и парламентаризъм
  • Устои и основания на парламентарния режи

Азбучен указател
Конституцията на българското царство
Приложения