Българската цивилизация / The Bulgarian Civilisation

Двуезично издание на български и английски език.

Книгата е написана по идея на “Тангра ТанНакРа” Общобългарска фондация от авторски екип (проф. д.ф.н Атанас Стаматов, ст.н.с. д-р Калин Порожанов, проф. д-р Георги Бакалов, д-р Георги Владимиров, доц. д-р Пламен Митев, проф. д.и.н Георги Марков, под общата редакция на проф. д.и.н Александър Фол ), който споделя изходната позиция на замисъла. Културно-антропологическият подход, репродуциращ една цивилизация чрез описания на конвенционално установени области из “делата на ума и ръцете”, се оказа неподходящ за постигане на преследваната цел, тъй като е обременен с проблема за “жизнения стандарт”, проблем, който фрагментира, а не споява историческия разказ. Предпочетен бе историографският възглед като средство за реабилитиране на фактите в историята на Българите, т.е. на явленията и процесите, които съграждат собственото й битие, през които прозират ценности, мотиви и поведение, свързани с осъзнаваната мисия и готовност за поемане на отговорност към нея.

Това се налага от факта, че Българската цивилизация се проецира в различни държавни структури от евро-азийското пространство между Хиндукуш и Италийския полуостров във времето както преди, така и след разширяването на Старата Велика България на юг от традиционната за римския свят граница по река Дунав и за сметка на Византия по времето на кан Аспарух в 680-681 г. От историко-географска гледна точка Българите създават своя цивилизация не като “пребиваване” на държавите им в земи на два континента, а като организация и стил на определен тип исторически активно поведение. Това е стил на взаимодействена с партньорите културно-историческа приемственост, която преодолява враждебността на бойното поле и съхранява духовните ценности чрез споделянето им.
Календарните факти трябва да ориентират читателя в хронологическата рамка на разказа. Спрямо групираната по теми проблематика, изложена при съобразяване с вътрешната времева последователност, казаното е и опит да се съпоставят цивилизационни постижения. Такава съпоставка не крие в себе си опасност от взаимни упреци в „исторически вини”, каквито обикновено с охота се отправят на политически жаргон. Успоредяването на постижения е другото средство за търсене на оригиналния принос на народ и на народи в мозайката на света, който е красив, защото е многоцветен.
Разгърнатият в текста историографски възглед прави от “Българската цивилизация” едно типично антимитографско съчинение. Като възможен коректив то е адресирано в еднаква степен както към изобретяващите традиции “мито-възродители”, така и към “мито-конструиращите” доктринери, чието последно пристрастие са идеите на глобализма, вещаещи “края на историята за малките народи”. На всички тях е нужно понякога да се напомня в перифраза старата истина, че не народите съществуват за доктрините, а доктрините – за народите.