История на пластичните изкуства. Том 4. Част 2: Мраморни богове. Изкуството на Древна Гърция

Втората част на четвъртия том от „История на пластичните изкуства“ е посветена на изкуството в Древна Гърция.

Николай Райнов (1889-1954) е уникален за българската история и култура на XX век разностранен талант – световно известен художник-декоратор, изкуствовед, културолог, популяризатор на изкуството, писател, поет, белетрист, драматург, есеист, литературовед, философ, стилист, преводач, публицист, завладяващ интерпретатор на българския и световния фолклор.

В ръцете ви е втората част на четвъртия том от неговото знаменито 12-томно произведение за историята на изкуството. В него авторът представя най-важните паметници в областта на пластичните изкуства в Древна Гърция през I хилядолетие пр.н.е. – Архаична Гърция (VIII-VI в.пр.н.е.) и нейните стилове – дорийски, йонийски и коринтски. Специално внимание е отделено на Класическата епоха (V-IV в.пр.н.е.). Изследвани са произведенията на Наксоската, Хиоската, Самоската, Милетската, Пелопонеската, Сицилианската, Егинската, Атическата школи. Представени са велики творци като Дипоен, Сцилис, Канах, Агеладас, Антенор, Каламис, Пеоний, Мирон, Поликлейт, Фидий, Калимах, Кресилас и много други. Важни акценти са направени върху архитектурата и скулптурата.

Книгите са завършен плод на дългогодишен труд. Независимо, че са написани увлекателно, живо и общодостъпно, те имат строго научна ценност. Предназначени са както за специалисти, студенти и любители на историческото четиво изобщо, така и за всички други, които желаят да получат детайлно въвеждане в изкуството. Тези книги са необходими както за всеки просветен ум, така и за онзи, който се стреми към познание.

След опознаването на тези първостепенни произведения и след прочита на описанието и на произхода им, читателят ще добие възможност за лична преценка, очите му ще се отворят за творбите на изкуството; той ще знае как да ги гледа и преценява, ще развие своя естетически вкус. Който е сляп за изкуството, е сляп и за живота; днешният живот е много напреднал и естетичното и художественото са негови съществени съставки; красотата е необходимост в работата на всекиго.

„История на изкуството“ не бива да липсва в никоя библиотека, в никоя къща на грамотен българин. По нея и родители, и деца, и внуци могат да възпитават своя естетически вкус и да развиват своето образование. Това е основна книга, каквито рядко се появяват, и нейното публикуване е гордост за българската книжнина.“

Изданието е придружено с подробно редакторско приложение – библиография на всички автори и произведения, ползвани от Николай Райнов, както и детайлен указател на всички личности, археологически и географски обекти, споменати в изследването.

С 88 цветни и 30 черно-бели илюстрации.