В черно като полунощ

Вещерството не е лесна работа нито на 16 години, ни на 13 или още повече на 9, но Тифани Сболки се справя и сякаш със самата нея растат и приключенията ѝ. Вече-не-чак-толкова-малката вещица от света на Диска се изправя срещу все по-големи врагове и може би във „В черно като полунощ“ ще срещне самото въплъщение на злото…

Пред погледа на читателя героинята на Пратчет се превръща в горда, решителна вещица с несломима воля и борбен дух. Тя е непримирима пред несправедливостите и прави винаги онова, за което вярва, че е правилно и необходимо.

Докато не я обвиняват в убийство и живота ѝ не се преобръща с краката нагоре.

В света на Диска има един човек без очи, прокрадващо се в сенките чудовище, което преследва вещици. Демоничен дух, способен да поквари умове и душите на хората с подозрение и омраза… наричат го Лукавеца.

Той идва, а заекът скача в огъня…

„В черно като полунощ“ сър Тери Пратчет ни изправя пред самата сила зад лова на вещици. Приключение невиждано досега в света на Диска, в което ще се включат могъщи вещици. Динамичното трио Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, Ескарина („Еманципирана магия“) са част от съюзниците на Тифани. Не може и без Нак Мак Фигъл, Волният народец, които ще извлекат на повърхността и най-сдържания ви смях.

Тифани Сболки е вещица. И смята, че е от голяма помощ за хората в Кредище. Макар че тази помощ май се свежда предимно до превързване на рани и рязане на ноктите на краката на старици, което не включва кой знае колко, така де, магия. Или сън.

Но някъде – някога – се е надигнало нещо, изтъкано от злост и злина, от омраза и жлъч. То подклажда всички стари приказки – приказки за злите стари вещици.

Тифани вече съвсем не е толкова сигурна, че върши онова, което трябва. А нейните малки авери – бойните Нак Мак Фигъл – само усложняват още повече ситуацията.

Утрото би трябвало да е по-мъдро от вечерта. Но не е. Нещата са на път да станат доста, доста по-зле. А вещицата трябва да се справя с мъчнотиите…