Вещерът. Книга 6: Кулата на лястовиците

Описание

И ще настъпи времето на края, времето на меча и брадвата, време на презрение, времето на белия студ и вълчата виелица…
Лястовицата, Детето на Старата кръв, ще отвори Портата на световете и Вратата на времето.
Гералт от Ривия продължава своя път, но вече не е сам. Спътниците, които откри в „Огнено кръщение” продължават да бъдат с него в търсенето на Цири.
А злото дебне. В мрака и което е по-страшно – в дълбините на човешките сърца. Алчността, фанатизма и садизма пускат своите корени, а срещу тях вещерския меч е безсилен.
На другия край на света Цири е сама – далече от всеки, който може да ? помогне. Преследвана от чудовище в човешки облик, по-страшно от всичко, против което се е изправяла.
Веднъж на малко площадче в калифорнийски град видях бронзова статуя на Марк Твен в човешки ръст – седнал на пейка, кръстосал крака, държи разтворена книга в ръка. Изобразен е не като писател (с писалка или пишеща машина), а като читател. Има и един още по-интересен нюанс. Известният автор не е забил нос в книгата, която чете, а е вдигнал глава, разсеяно погледнал някъде встрани и леко нагоре. Сякаш току-що е прочел нещо, което го е накарало да се замисли, да си припомни нещо друго, нещо свое си.
Ще се радвам, читателю, ако някъде с моите редове сполучвам от време на време да извикам твоите собствени спомени. Навярно позатиснати от времето и живота, но все пак там някъде, между страниците на ежедневието ти, хербаризирани и крехки, твоите лични кратки (или не толкова) истории на каквото и да е чакат да ги разгърнеш отново.