Първият човек

“Някъде високо над двуколката, която се движеше по каменистия път, големи плътни облаци бягаха на изток в задача. Три дни по-рано се бяха образували над Атлантика, изчакаха западния вятър, а сетне се понесоха, все по-бързо, към континента, прелитайки над фосфоресциращите есенни води, разпокъсаха се при досега в мароканските планини, отново се събраха като стадо над високите алжирски плата и сега, наближавайки туниската граница, се опитваха да се доберат до Тиренско море и там някъде щяха да се изгубят. След хилядите километри път над сушата, подобна на необятен остров, пазена на север от морските води, а на юг – от застиналите пясъци, прекосявайки тези безименни места не много по-скоростно, отколкото го бяха правили хилядолетия наред империи и народи, поривът им се изтощаваше и някои от тях вече се втечняваха в едри, редки капки, които отекваха върху платнения покрив над главите на четирима пътници.”
Из книгата