По правилата

“Да прекарам лятото с Арчи Ремингтън?! Не мога да си представя по-ужасна съдба. Арогантният и дразнещ син на семейните ни приятели е твърде красив, твърде нагъл и винаги се държи, сякаш аз не съществувам. Семействата ни обаче са купили ваканционна къща на приказен остров и не просто ще обитаваме съседни стаи, но и ще трябва да деля една баня с него!

Започнахме зле, но нали знаете какво казват за любовта и омразата? Не че съм влюбена в Арчи, но някак си станахме приятели. Той не е толкова лош, когато откриеш, че под наперената поза се крие свободолюбив мъж, окован от семейните очаквания да стане скучен костюмар. Цяло лято споделяхме хубави моменти, докато една нощ не прекалихме с алкохола и не му разкрих всичките си тайни малки фантазии, свързани с него.

Това беше началото на края ни – и двамата го искахме, но трябваше да играем по правилата. После се случи и нещо кошмарно и… нашата история трябваше да прекъсне рязко и необратимо. Въпреки разстоянието и времето, успяхме да останем близки приятели, без никога да имаме възможност за нещо повече. Ала когато на двама души им е писано да бъдат заедно, те ще намерят път един към друг. Нека кажем, че Арчи намери път към мен по крайно неочакван начин.

Правила ли? Какви правила…”
Из книгата