Моят едипов комплекс и други истории

О’Конър прави за Ирландия това, което Чехов направи за Русия” – Уилям Бътлър Йейтс

„Флобер сред блатата”– Ричард Елман

„Съчувствие, изпълнено с въображение, и още – яростен, а за някои и вбесяващ, перфекционизъм в пресъздаването на живота на другите” – Джулиан Барнс

„Няма смисъл да се сравнява творчеството му с това на други майстори на късия разказ: той самият е майстор сред майсторите” –„Ди Айриш Таймс” (1936)

„В разказите на О’Конър същността на персонажите се постига в казването, в гласа, в ритъма.” – Денис Донъхю за „Ню Йорк Таймс” (1981)

Франк О’Конър (1903 – 1966) е ирландски писател, поет и драматург, вече класик. Една от най-престижните международни награди за къс разказ носи неговото име.
През 1918 г. О’Конър се присъединява към ИРА и участва в битки по време на Ирландската война за независимост.Арестуван е и лежи в затвора между 1922 и 1923 г. През 1935 г. О’Конър става член на борда на директорите на театър Abbey в Дъблин, основан от У. Б. Йейтс и други членове на Ирландското национално театрално дружество. Две години по-късно става управляващ директор. От 1950 г. преподава в САЩ, където негови разкази са публикувани в The New Yorker с голям успех. През 1961 г О’Конър получава инсулт по време на лекция в Станфордския университет. Умира от инфаркт в Дъблин на 10 март 1966 г.
Филмът на Нийл Джордан „Играчка плачка“ е вдъхновен от разказа на О’Конър „Гости на нацията“.