Дворецът на бълхите

Някога една от най-красивите сгради в Истанбул, днес “Дворецът на бълхите”, тъне в разруха. Пази спомените за щастливия живот на Агрипина, а в стените ѝ отекват дузина различни съдби.
И сред живота на пияница академик – увлечен от философията, изпаднала еврейка – търсеща истинската любов, и наивно чаровна мадам – чието тъмно минало витае из сградата, са скрити истината за лъжата и началото в края на пътя. Това е книга за хоризонталните и вертикалните линии в живота.

“Дворецът на бълхите” се появява на книжния пазар в Турция през 2002 година и скоро след това се превръща в бестселър. Това е третият роман, който родената в Страсбург Елиф Шафак създава. По това време тя е вече утвърдено име в родината си – печели първото си литературно отличие, наградата “Руми”, още с дебютния си роман през 1998 година. Днес я определят за най-популярната жена писателка в Турция, с дванадесет издадени книги, преведени на повече от 30 езика и множество публикации в престижни печатни издания като “Гардиън”, “Монд” и “Ню Йорк Таймс”. Омъжена и майка на две деца, писателката разделя времето си между Истанбул и Лондон. Въпреки че е прекарала по-голямата част от живота си в пътешествия по земното кълбо, тя се чувства дълбоко свързана с Истанбул, който играе важна роля в творбите ѝ.

“Частица от мен живее във всеки един образ, който читателят ще срещне в “Дворецът на бълхите”. Те са моите сродни души. Във всеки един от тях се отразява нещо от моите мисли, чувства и ежедневие”, споделя писателката. В тъканта на романа тя умело вплита и наративната структура на “Хиляда и една нощ”, за да създаде история в историята, в която любовта ѝ към Истанбул прозира от всеки ред. Ако и вие носите Истанбул в сърцето си или желаете ли да научите повече за града, това е книгата, която ще се докосне до душата ви. Защото, както отбелязват в “Ню Йорк Таймс”: “Шафак е гениална в умението си да рисува криволичещите улици на града, които все още пазят доказателствата за безбройните култури, станали част от Османската империя”. А творбата ѝ “Дворецът на бълхите” е сред ярките доказателства, че славата ѝ на най-добрия писател, изгрял на турската литературна сцена, е напълно заслужена.