Старогръцки легенди и митове

Старогръцката митология е най-старата европейска форма на обществено и художествено съзнание. Тя възниква около 2000 г. пр. Хр. Критският етап от оформянето ѝ продължава до XVI в. пр. Хр., с него са свързани митовете за раждането на Зевс, за цар Минос, за Минотавъра. Микенският етап (XVI-XII в. пр. Хр.) е нова стъпка в развитието на митологията, тогава се утвърждава концепцията за героичното начало в митовете за Херакъл, Агамемнон, Едип и др. През този период се появява и системата от разкази за олимпийските богове. Първите писмени извори за митовете са поемите на Омир и Хезиод от VIII-VII в. пр. Хр. Те не са свещени текстове, затова в тях откриваме вторична, изменена редакция на митовете. По тези древни ръкописи съдим за езическата религия, за моралните и юридическите норми, за социалните отношения и естетическите идеали на античната гръцка цивилизация.

За Николай Кун

Николай A. Кун (на руски: Николай Альбертович Кун) е руски историк и писател, известен с проучванията си върху гръцката култура. Николай Албертович Кун (1877-1940) е един от най-авторитетните и известни в света историци и популяризатори на античната култура. От 1909 г. започва научната му, преподавателска и популяризаторска дейност като професор в редица руски престижни университети. Автор е на книгите “Какво са разказвали древните гърци за своите богове и герои”, “Предшественици на християнството. Източните култове в Римската империя”. “Митове на Древна Гърция” многократно е издавана на много езици.Най-прочутото му дело е книгата „Старогръцки легенди и митове“.