Скривалището

Тайните те възбуждат, нали?
“Банкс
Сред сенките на града се крие изоставеният хотел Поуп – мрачен, празен и пред разпад, около него витае истинска мистерия. Вярваш в нея, нали, Кай Мори? Историята за скрития дванайсети етаж. И неговия обитател, който никога не се е настанявал и никога не е напускал хотела. Вярваш, че аз мога да ти помогна да се добереш до това скривалище и да го хванеш натясно, нали?

Ти и твоите приятели може да се опитате да ме уплашите. Може да се пробвате да ме притиснете. Защото дори да се опитвам да скрия какво чувствам, когато ме погледнеш – така, както ме гледаш, откакто бях дете – все пак знам, че това, което търсиш, е по-близко, отколкото си мислиш.

Никога няма да го предам. И знай едно. В Нощта на Дявола плячката ще си ти.

Кай
Нямаш никаква представа какво търся, малката. Не знаеш в какво трябваше да се превърна, за да оцелея през трите години в затвора. Бях там за престъпление, което с радост бих извършил отново. Никой не знае в какво съм се превърнал. Искам този хотел, искам да го открия, искам всичко да свърши. Искам живота си обратно. Но колкото повече съм около теб, толкова повече осъзнавам, че нещата са по-сложни.

Не се страхувай, Банкс. Къщата ми е на хълма. Има много начини да влезеш в нея, но не и да излезеш. Виждал съм твоето скривалище. Време е да видиш моето.”