Златният телец

– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от занаятчийската кооперация “Пегас и Парнас” под № 86/1562”. И мен ще ме погребат, Писанчо, тържествено, с оркестър, с речи и на паметника ми ще бъде издълбан надписът: “Тук лежи известният топлотехник и изтребител Остап-Сюлейман-Берта-Мария Бендер бей, чийто баща е бил турски поданик и е умрял, без да остави на своя син Остап-Сюлейман никакво наследство. Майката на покойния била графиня и е живяла от нетрудови доходи”.