Хакнатият човек. Homo fractus

“След десетилетия на съблазън, залъгване и обещания за рай технократите обявиха на човечеството шах и мат. Те закриха епохата на Просвещението и потопиха хората в състояние на нарцистична наркоза. Планетата, която човекът ограбваше хищно, отвърна на удара; вместо да потърси изход, самопровъзгласилият се за елит хакна Homo sapiens и го използва като суровина в търсенето на желания Граал на властта.

Как ние, общността на разумните хора, стигнахме до това, извървявайки за 50 000 години пътя от скалните рисунки и тамтамите до балета и Толстой, а след това само за петдесет години – обратния път от Толстой до графитите и рапа? Защо хората толкова бързо се отказаха от своите права, извоювани с вековна борба? И основният въпрос: неизбежен ли е свят без интелигентен живот? И какъв е шансът ни за спасение?

В стремежа си да властват над себеподобните си, някои същества иначе от вида Homo sapiens са в състояние да сведат човешкия ум до този на нематода. В такъв случай компютърът ще успее да държи под контрол човечеството много по-лесно, отколкото Илон Мъск прави това с опитните си свинчета.

Аз вярвам, че човекът може и е длъжен да отговори на експанзията на Цифровия Левиатан с нова творческа експлозия и със своята собствена човешка уникалност. Човешката сингулярност се подготвя от работата на всеки от нас над собственото му тяло и съзнание и от процеса на реорганизация на човешките общности. Само така ще можем да избегнем апокалиптичното подчиняване на машината, технологичното робство и живота в матрицата на цифровия концлагер – с последващо самоунищожение на човечеството.”