Чуден свят

“Людмила Миндова е една от най-ярките фигури на съвременната българска литература и култура – поет, преводач, изследовател; всяка нейна книга е посрещана от познавачите и любителите на изящната словесност с любопитство, интерес и благоприятни отзиви. Стихосбирката Чуден свят със сигурност ще има същата щастлива съдба, най-малкото защото в нея са изложени по талантлив и убедителен начин вълненията на днешния свят и на днешния човек, техните обсесии и постижения, техните тревоги и радости. Като поет Людмила Миндова се грижи изключително внимателно за езика, за начина, по който построява стихотворенията си. Същото, разбира се, трябва да се каже и за подредбата на книгите ѝ – винаги промислена, винаги изящно интелектуално изчистена.”
Митко Новков

“Името на Людмила Миндова, поет, преводач и литературовед, е добре известно в българските литературни и културни среди. Нейната поетика е разпознаваема и в изчистените, лапидарни стихотворения, родеещи се с философския фрагмент и молитвата, и в лирическите текстове за крехкостта и човешката беззащитност, за вика на живота, който отстрани изглежда като изкуство.

Поетесата непрекъснато се връща към едни и същи мотиви, които лежат в основата на нейната система от морални ценности, които трептят на честотата на съвременния човек, неговите лутания и колебания. Голяма част от стихотворенията в Чуден свят са препратки, посвещения, разговори със съвременни български и европейски поети, които Миндова е превеждала. По този начин авторката изплита една устойчива мрежа на диалогичност и споделени ценности, които помагат не само на пишещите, но и на читателя, да се чувстват част от едно цяло, а това е важно основание човек да продължи да утвърждава доброто, живота, любовта и творческото начало във всичките му измерения.”
Аксиния Михайлова
Людмила Миндова е поет, писател и балканист. Преводач на художествена литература от бившето югославско пространство, досега в неин превод са публикувани редица книги на известни съвременни творци, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и други. Автор е на стихосбирките Блус по никое време (2010), Тамбос (2014) и Животът без музика (2016), Дървото на спомена (2020), както и на литературоведските книги Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма (2011) и Другата Итака. За дома на литературата (2016).

Нейни стихотворения са превеждани на различни езици и са включвани в няколко антологии на световната поезия. През 2017 година издателство Изток-Запад публикува нейния Роман за името, в който темите за спасението на българските евреи, бомбардировките над София през Втората световна война, комунистическия терор и концлагерите, възродителния процес, както и за продължението на всичко това в съвременността се разглеждат през съдбата на няколко личности, които на собствен гръб плащат за грешките на общността.