Остров Сахалин

„Остров Сахалин” е диагноза на нечовешкото в човека. Започва като пътепис, продължава като енциклопедия и се разгръща като картина на страданието. Чехов пише книгата след пътуването си дотам през 1890 г. и три месеца живот сред осъдените заточеници.
За някои изследователи именно Сахалин изиграва съдбовна роля в живота на писателя, защото влошава и без това разклатеното му от туберкулоза здраве. Самият Антон Павлович пък признава, че пътуването до острова оказва огромно влияние върху всичките му следващи съчинения.
Писано в края на XIX век, това произведение и днес остава актуално със своя болезнен вик за милост към човека.

За Антон П . Чехов

Антон Павлович Чехов (1860 – 1904) решава да види със собствените си очи каторжническата колония на о. Сахалин през лятото на 1889 г., а през пролетта на 1890 г. вече е на път. Прекосява Сибир за 82 дни и описва впечатленията си в 9 очерка. На 11 юли пристига на Сахалин. За три месеца обхожда всички селища по кални пътища, изминава хиляди километри на кон, често в мокри дрехи и крака, обути с подгизнали валенки. Общува отблизо с хората, узнава историите им, причините за заточението. Прави пълно преброяване на населението на Сахалин, попълвайки няколко хиляди карти с данни за жителите. Администрацията на острова му издава строга забрана за общуване с политически затворници, но писателят я нарушава.