Краят е моето начало

Един баща разказва на сина си голямото пътешествие из живота.

Един дзен монах седи в тишината на своята килия. Взема четка и много съсредоточено рисува кръг, който го затваря. Това е последният жест на ръката му на тази земя. В края на дните си Тициано Терцани разказва на сина си Фолко за своето голямо житейско пътешествие и за това – какво е животът.
Така в Орсиня, под едно дърво на две крачки от гомпата, неговата къщичка в тибетски стил, в прекрасно състояние на духа той говори за живота, преминал в пътуване из света в откриване на истината. И търсейки смисъла на толкова неща, които е направил, и на толкова хора, в които се е превръщал, преминава през големите страсти на своето време. Напомня на младите колко важни са фантазията, любопитството към различното и смелостта да се води свободен, истински живот, богат на приключения и любов.

“Ала междувременно ти си дошъл да ми държиш ръката и това ни дава възможност да поговорим за пътешествието на онова момченце, родено на улица “Пизана” в работническия квартал на Флоренция, което попада сред големите исторически събития на своето време – войната във Виетнам, в Китай, падането на Съветския съюз – след това отива в Хималаите и сега е тук, в малката си Хималая в очакване на този според мен приятен час.
Та значи, това е краят, но и началото на една история, която е моят живот, и за който ще ми бъде все още приятно да си поговоря с теб и да видим заедно, в крайна сметка, дали има смисъл. Ако ме попиташ какво оставям накрая, оставям една книга, която може би ще помогне на някого да види по-добре света, както аз го чувствам така силно.”
Тициано Терцани

Тициано Терцани е роден във Флоренция през 1938 г. Повече от трийсет години живее в Азия заедно с жена си Анджела и с децата си Саския и Фолко. Работи като кореспондент за немския седмичник Дер Шпигел и сътрудничи на известните италиански вестници: Еспресо, Ла Република и Кориере дела Сера. Описва големите събития, на които е свидетел, в книги, преведени на много езици: “Леопардова кожа” и “Хай Понг! Освобождението на Сайгон” – за войната във Виетнам; “Забранената врата” – за Китай след Мао; “Лека нощ, господин Ленин” – за разпадането на Съветския съюз. Сборникът “В Азия” включва най-добрите му статии за Изтока. През 1995 г. публикува “Един гадател ми каза”. През 2002 г. излиза книгата “Писма срещу войната” – едно послание за мир, което Тициано Терцани отправя в желанието си да спре задълбочаването на кризата Изток – Запад след американското нападение над Афганистан. В последната си книга “Още един кръг с въртележката” (2004), написана в различните фази на лечението на рака, той се пита за смисъла на човешкото съществуване. Умира в Орсиня през юли 2004 г. Завещава ни разговорите със сина си, които се превръщат в химн на живота. Голямата му популярност се дължи не само на интересния стил, с който ни прави свидетели на важни моменти в човешката история, но и на живота му, посветен в търсене на истината. От 2005 г. всяка година се връчва наградата “Тициано Терцани” на автори, чиито книги помагат на читателите да разберат света, в който живеят.