Т като Ташкент

Романът на Христо Карастоянов “Т като Ташкент” (Жанет – 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва “Една и съща нощ” (Жанет – 45, 2014) и “Животът няма втора половина” (Жанет – 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на “Кукувича прежда”. С “Т като Ташкент” авторът постига онази плътност на дългогодишния свой интерес към един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история, която му позволява да създаде убедително и правдиво нейно тълкуване по художествено фикционален път.

Разказът проследява съдбата на български журналист, който с опеката на Държавна сигурност е допуснат в началото на 50-те години на ХХ век до дълбоко засекретени архиви, свързани със събитията в България от 20-те години на ХХ век. Разкриването на документалната истина за тях го отвежда до неочаквани срещи с фигури на миналото, но и до въпроса за съдбата на онези, които знаят истината. В един свят на задкулисие, в което дългата ръка на съветските тайни служби реди картите на българския публичен живот, независимо преди или след девети септември 1944, носителите на истината и на достойно поведение са обречени, а политическите играчи, които се възползват от ситуацията, пишат историята със своето дълголетие и липса на морал.