Мултикултурализмът и границите на толерантността

Лъчезар Антонов е доктор по теория и история на културата и доцент в катедра „Културология“ на Югозападния университет „Неофит Рилски“, където преподава дисциплините „Теория на културата“, „Култура и социална критика“, „Нови медии и гражданско общество“.

Изследователските му интереси са в сферата на философията на културата, съвременната либерална и социално-критическа теория, мултикултурализма и дискурсната етика. Автор е на повече от 30 научни публикации, сред които е и монографията му „Критика на монологичния разум“ (2011).

Монографията „Мултикултурализмът и границите на толерантността” представлява внимателна и проницателна реконструкция на проблематиката на мултикултурализма, основаваща се на анализа на ключови позиции по темата. Структурата на монографията е много добре обмислена: авторът започва с поставянето на общите проблеми, преди да премине към разгръщането на различните измерения на мултикултурализма. Основна теза на автора е, че мултикултурализмът не представлява единно явление или единна теория, а комплексна реалност, включваща различни компоненти (културното многообразие като непосредствена историческа реалност, проблематиката на колективните права, мултикултурализмът като политическа и морална теория, мултикултурализмът като набор от политики и т.н.). Именно акцентирането върху комплексността и многопластовостта на мултикултурализма позволява на автора да се противопостави на тезите за неговия провал, изказани от политици и академични изследователи, които предпоставят единство и хомогенност на феномена.”

Проф. д-р Боян Знеполски Катедра „Социология”, Софийски университет „Св. Климент Охридски”

В монографията, посветена на мултикултурализма, Лъчезар Антонов предлага една изчерпателна – в пет измерения, рефлексия върху тази политикофилософска парадигма, като обръща особено внимание на нейните либерални версии. Заслужава да се отбележи неконформисткият подход на автора към известната теза за историческия провал на мултикултурализма. Л. Антонов аргументирано показва ограничеността на нейната валидност с оглед многообразието на формите, чрез които може да се признава правото на гражданите, принадлежащи към расови, етнически и религиозни малцинства, да отстояват своите идентичности пред лицето на асимилацията и секуларизацията. Според възприетата от автора логика на изложение, той разглежда – и според мен с основание – след различните видове мултикултурализъм, също така и подхода към културните права от комуникативистки позиции, т.е. както е реализиран в публикации на Ю. Хабермас от 90-те години на XX в.”

Проф. д.ф.н. Пламен Макариев Катедра „Философия” Софийски университет „Св. Климент Охридски”