Насилие и свещено

В „Насилие и свещено“ Рене Жирар стига до корените на културно-социалния градеж на западната цивилизация. Изследването му се основава на много личен нов прочит на древногръцките трагедии и разсъждения за главните системи – социологически, етнологически, психоаналитични, – опитали се да дадат глобално обяснение на най-древните ритуали и първите културни и обществени институции. Това дръзко впечатляващо проучване на Рене Жирар повдига въпроси и подтиква към размисъл и дискутиране, като се вписва в течението на станалата необходима ревизия на фройдизма и се обръща към Леви-Строс и най-доброто от често деформирания от епигоните структурализъм; не е пресилено да се сравни с висш пилотаж в областта както на науките за човека, така и на литературата. Широка етнологическа култура, първостепенни и проверени източници и отпратки позволяват на автора да изгради нова теория на свещеното и да даде убедително тълкуване на множество митични и ритуални теми (празникът, близнаците, братята врагове, кръвосмешението, двойникът, маската и пр.), чието дълбоко значение се разкрива тук, за пръв път обяснени в тяхната свързаност. Може би най-голямата заслуга на Рене Жирар е яснотата и елегантността на неговото изложение. Освободена от всякаква мъглявост на просветителския жаргон, книгата има голяма научна стойност, но същевременно е и красиво литературно произведение.

„Насилие и свещено“ е втората от четирите книги, в която Рене Жирар за пръв път формулира своята Теория за миметичното желание.