88-и август

Калоян и Росен са най-добри приятели от деца. Единият е за другия семейство. Ветеринарен лекар и инженер – въпреки че много се обичат, споделят си и се подкрепят във всичко, двамата на пръв поглед нямат общи интереси. Докато едновременно не се влюбват в Ани. Истинска любов, която не подлежи на отмяна. По-силна от присъда и по-мощна от всичко. Сватбата на брата на Росен – Андрю – се оказва съдбоносен момент за всички.

Неприемането на края е продължение на приказното изживяване на голямата любов. Август не продължава 31 дни. Той е поне 88.

Съществува ли истинско приятелство и какви шеги си прави съдбата с нас? Готови ли сме на предателство заради любовта? Истинска обич ли е, ако трябва, за да я изживеем, да нараним? Нелепо, справедливо или трагично е, когато се налага да се разделим с единствената си любов, защото нямаме право на нея?

“Този роман е определено любовен. Но не е тривиален чиклит. Фабулата, върху която авторката Ралица Димитрова разгръща своите размисли за вечната тема, която е винаги актуална, интригува още от самото начало. Срещата между двама човека, искрата от първия поглед, различните гледни точки на персонажите, които обаче водят до едни и същи изводи, се разкриват пред читателя с писателски финес, все по-липсващ ни в забързания модерен механичен и схематичен живот. Любовта е само между двама – споделена, несподелена, тъжна, щастлива. Да разказваш за нея на друг, е само глупаво оправдание за слабаци. Любовта остава винаги за цял живот, колкото и да е траела – три дни или три години. И от тази позната гледна точка тръгват обратите в действието. Ралица Димитрова всъщност много умело ни показва, че нашите чувства могат да ни подведат опасно и въпросът за любовта всъщност е големият въпрос за доверието, че често, опитвайки се да бъдеш честен, нараняваш много повече, отколкото обикновено предполагаш. Между София и Париж, между ветеринарната клиника, техническите науки и класната стая, между Созопол и Смолян, героите живеят своя август и остават в него, независимо от сезона и съдбите си. Ще попитате как толкова много неща се случват върху неголям обем страници? Прочетете ги. И не забравяйте, че Добър ден, тъга е в същия обем.”
Маргарита Петкова